вторник, 3 април 2012 г.

Национална информационна кампания за ставните заболявания инициира Българското дружество по ревматология, с подкрепата на фармацевтичната компания AstraZeneca. Кампанията има образователен характер и цели да информира обществеността за остеоартрозата и рисковете от употребата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) – най-използваните медикаменти за лечение на ставната болка. Специалистите предупреждават, че употребата на НСПВС може да доведе до сериозни усложнения в стомаха и да причини язви, кървене и перфорации. Според д-р Любмир Маринчев от Клиниката по ревматология на МУ-София, всеки 1 на 10 души има остеоартроза. 85% от заболелите са на/над 65 години, честотата е 2,5 пъти повече от болестите на сърцето и 6 пъти повече от раковите заболявания. 1/3 от хората над 45 години имат ставна симптоматика. „Обикновено хората на възраст над 50 години страдат от остеоартроза. Това е най-често срещаното заболяване сред населението в напреднала възраст. Необходимо е самонаблюдение и хората и да се консултират с медицински специалист, вместо да отлагат или да се самолекуват. Съвременната медицина напредна значително и за щастие вече има иновативни комбинирани медикаменти, които едновременно овладяват болката в ставите и предпазват стомаха“, изтъква д-р Любомир Маринчев.

Движи се без болка

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Някои казват, че калолечението набира скорост. Истината е различна. Лечението с минерален торф е познато на човечеството от над 30 000 години. Има открити доказателства за хората от каменната епоха, които са налагали с кал свои рани, травми и кожни екземи, като по този начин са облекчавали болките си и са се лекували. Тогава те са действали по - скоро с животинския си инстинкт, който им е подсказвал, че това е начина да оцелеят и живеят още. Сега знаем, че при специфичното гниене на растенията при отсъствието на кислород торфа в някои блата е с много богат минерален състав, което е фактор за лечебните му свойства. Разбира се не е нужно да се търкаляте в студените блата за да направите калните си бани с торф. В 21 век можете да пренесете част от природата вкъщи срещу скромна сума. - "Торфозол" ви предлага да разберете един от факторите спасявал човечеството от - екземи, артрози, артрити, остеопороза, дори и безплодие при жените. Ще разберете първоизточника на естествените минерални соли и силата на природата само ако опитате "Торфозол"..

Калолечението полъх от древността

петък, 23 декември 2011 г.



   
      Нашия екип пожелава на всички наши клиенти, приятели и читатели - здраве, щастие и успехи. Нека Коледните празници сплотяват семейството, а новата 2012 г. да донесе повече радост и добро.

Честита Коледа и весели празници

вторник, 15 ноември 2011 г.

Oстеопорозата представлява системно обменно заболяване на костта, характеризиращо се с намаляване на костната маса. Води до повишена чупливост на костите и повишен риск от счупване дори и при незначителна травма. Това е едно от най-често срещаните заболявания - засяга всяка трета жена над 50 г., като с напредване на възрастта честотата се повишава. Мъжкият пол е потърпевш в много по-малка степен.

 Първичната остеопороза е пряко възрастово провокирана и се среща предимно при жени. Роля за появата й имат и начинът на хранене, особено в детската възраст, когато костта напрупва костна маса, движение, тютюнопушене, употреба на алкохол, прекаляването с кафе. Вторичната остеопороза се появява в хода на налични други заболявания. Най-честата причина са проблеми с щитовидната жлеза, захарен диабет, стомашно-чревни заболявания, свързани с нарушено всмукване на хранителните вещества, тежки чернодробни заболявания.Този тип остеопороза засяга и пациенти в по-млада възраст. Тя се среща в еднаква честота при мъже и жени. Немалко медикаменти могат при продължителна употреба да доведат до лекарствено предизвикана остеопороза. Това са кортизоновите препарати, медикаменти за разреждане на кръвта, приемани от множество пациенти със сърдечносъдови заболявания, някои антидепресанти и антиконвулсивни медикаменти.

       Как се диагностицира? Най-точният метод за момента е ДХА (двойноенергийна абсорбциометрия). Това е вид рентгенов метод с минимално облъчване за пациента. Измерването се прави на бедрена шийка или гръбначен стълб. Има възможност за измерване и на цяло тяло, но това се налага предимно при научни изследвания и няма приложение в широката практика. В миналото, а и сега с цел скрининг се използва ултразвуково измерване на петната кост или китката, но този метод е неточен и може да даде фалшиво положителен резултат. Има смисъл да се изследва костна плътност след настъпване на менопаузата, тъй като преди това отделяните женски полови хормони предпазват от остеопороза.
Изследванията се правят от рентгенов лаборант и се “разчитат” от ревматолог или ендокринолог.

      Колко често да се измерва костната плътност? Не по-често от веднъж годишно с цел профилактика. При започнато лечение важи същото правило, освен ако пациентът няма нови оплаквания или не получи счупване. Тогава може да се направи изследване след 6 месеца. След лечение показателите при контролното изследване не се променят драстично. Терапията има за цел да спре остеопорозата и да подобри качеството на костта, което не може да се удостовери с измерване на костната плътност. То се доказва с биопсия на костта, в ежедневието това е изключително сложно, болезнено и ненужно изследване.

       Боли ли остеопорозата? Често. Обикновено болка се появява в кръста или в гръдната част на гръбначния стълб, особено след натоварване и при продължително стоене прав. Понякога протича без болка, като единственият симптом, който забелязват пациентите, е намаляване на ръста. Това се дължи на микроскопични скупвания на телата на гръбначните прешлени, които водят до намаляване на тяхната височина и постепенна поява на лека гърбица.

        Лечима ли е остеопорозата? Категорично да! Преди около две десетилетия разполагахме с един-единствен медикамент за лечението й, като се наблягаше основно на диетичен режим, прием на храна, богата на калций и на витамин D. В момента на пазара има множество медикаменти за лечение на остеопорозата, предимно от групата на бифосфонати и калцитонин. Неделима част от медикаментозната терапия е правилният начин на хранене и двигателен режим. Необходимо е дневният прием на калций с храната да е 1200 мг елементарен калций, а витамин D - 800 единици дневно. Количеството необходим калций се осигурява от една кофичка кисело мляко и 50 г сирене дневно, като задължително в седмичното меню присъстват риба и ядки (орехи, бадеми, сусам, тиквено семе). Пациентите с остеопороза трябва да изминават пеша поне по 1-2 км дневно. Има групи за гимнастика, включително към Асоциацията жени без остеопороза.
         
          Колко трае лечението? Цял живот. Това е заболяване като захарния диабет и артериалната хипертония. Ако се приема медикамент няколко месеца, след това се прекъсне - просто няма никакъв смисъл. Остеопорозата е заболяване, пораждащо изключителни социални, икономически, медицински и психологически проблеми. Независимо от понякога почти безсимптомното й протичане, рискът от счупване при незначителна травма е много голям. Най-чести са счупванията на бедрената шийка, които водят до продължително обездвижване на пациента. А смъртността от усложнения в рамките на 1 г. след преживяно счупване може да достигне до 30-50%. Именно поради това е необходимо изследване на рисковите групи и системното им лечение.

 Д-р Даниела Янева http://www.24chasa.bg

Остеопорозата

Какво представлява навяхването на китката? Навяхването на китката представлява увреждане на връзките на китката.
 Китката е съставена от много кости и няколко стави между тях. Всяка една от връзките, които поддържат тези стави и кости, може да бъде увредена и да се получи навяхване на китката. Какви са степените на навяхване на китката? Според тежестта на увреждането, навяхванията могат да се разделят в три степени:
 I степен (лека) - връзките на китката са разтегнати или имат микроскопични разкъсвания.
 II степен (умерена) - увреждането е по-тежко и някои от връзките на китката са частично разкъсани.
 III степен (тежка) - една или повече от връзките на китката са напълно разкъсани или изтръгнати от местата, където се залавят за костите.
         При какъв тип увреждания се получава навяхване на китката? Най-общо навяхването възниква, когато китката бива екстремно усукана, сгъната или разгъната, както и при директен удар върху някои от костите в областта на китката. Това увреждане може да възникне както при спортуване (на аматьорско и професионално ниво) така и при ежедневни, банални дейности. Навяхването на китката е често при баскетболисти, футболисти, скейтбордисти, сноубордисти и скиори. То възниква най-често при падане, когато подпирайки се на ръка, китката се разгъва твърде много или по-рядко при директен сблъсък между играчи, когато китката се огъва екстремно в различни посоки. При скиорите увреждането обикновено се получава при падане, когато щеката, закачена за ръката, огъва силно китката. В ежедневието китката се навяхва обикновено при падане след подхлъзване (върху мокър терен, лед или сняг) и опит за подпиране върху разгъната в лакътя ръка. Тежестта на тялото предизвиква екстремно рзгъване на китката. По-рядко навяхването възниква при директен удар (сбиване, пътно-транспортни произшествия и др.)

           Как се поставя диагнозата "навяхване на китката"? За да добие информация относно вида на увреждането, което сте причинили на китката си, лекарят ще ви разпита подробно. Той ще се интересува от това как сте паднали, в какво положение се е намирала ръката ви когато се е получила травмата, за колко време се е появил отокът, имали ли сте чувство че ставата ви е нестабилна, имате ли тръпнене, скованост, изстиване в ръката, можете ли да движите китката и ръката, каква промяна сте забелязали в движенията в китката, кога за последно сте ваксинирани против тетанус и т.н. След този разговор, лекарят ще ви прегледа обстойно. Сравнявайки травмираната със здравата китка той ще следи за промяна в цвета на кожата и температурата и, наличие на оток и болка в областта на китката, промяна в чувствителността на ръката и загуба на някои движения на пръстите, налична деформация и промяна в нормалните очертания на китката. Ако болката позволява, опипвайки внимателно, преглеждащият ви лекар ще определи мястото на най-силната болезненост и ще изследва движенията и стабилността на китката. Ако проведеният дотук преглед предполага наличието на счупване или тежка степен на навяхване лекарят ще назначи изследвания. Най-честите от тях са: рентгенова снимка - обикновено тя дава сигурни данни за наличие на счупване или много тежко навяхване с разкъсване на връзки и промяна в положението на костите на китката. ако симптомите са тежки, а рентгеновата снимка не показва отклонения от нормалното, може да се извършат по-сложните и по скъпи изследвания като компютърна томография (скенер) или магнитен резонанс. при най-тежките степени на навяхване, както и при професионални спортисти може да се проведе артроскопия на китката .

             Какво е лечението при навяхване на китката? Лечението зависи от тежестта на навяхването. При леките навяхвания обикновено се препоръчва продължаване на първоначалното (домашно) лечение до изчезване на оплакванията и осигуряване на покой на китката в зависимост от нивото на болката. При по-тежки навяхвания може да се наложи обездвижване на китката в гипсова или друг вид шина за различен период от време (най-често една-две седмици). В най-тежките случаи на навяхване може да се наложи операция с възстановяване целостта на скъсните връзки. При умерените и тежки случаи на навяхване, независимо от първоначалното лечение впоследствие обикновено се налага провеждането на физиотерапия, основна част от която са упражнения за засилване на мускулатурата около китката. Това дава възможност за възстановяване на функцията на ставата и намалява риска от последващи навяхвания на китката.

      Каква е прогнозата за възстановяване на китката след навяхване? При по-леките навяхвания на китката обикновено симптомите намаляват в рамките на 2-3 дни, докато при-тежките могат да минат няколко седмици до месеци за пълно заздравяване на увредената китка. Тъй като повечето навяхвания на китката заздравяват с времето, прогнозата за възстановяване на китката в дългосрочен план е отлична. Това е особено валидно за хора, които не практикуват спортове, причиняващи силно сгъване или усукване на китката. При спортистите, компреси с "Торфозол" обикновено имат отличен резултат.

       Как да се предпазите от навяхване на китката? За да се предпазите от навяхване на китката избягвайте ходене навън при мокър или хлъзгав терен (лед или сняг). Ако това се налага носете обивки, които ви осигуряват добро сцепление със земята. За да избегнете навяхване на китката по време на практикуване на избрания от вас спорт носете протектори, които стабилизират и предпазват китковата става.

Контузия на китката

събота, 29 октомври 2011 г.

Какво е ревматизъм:

 Ревматизма е широко разпространено заболяване описано още от древността от Хипократ. Той представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, кето засяга съединителната тъкан на сърцето, ставите, или централната нервна система. Средната продължителност на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече. След първия ревматичен пристъп при повече от половината болни се развива сърдечен клапен порок.

  Какви са симптомите на ревматизъм? Първият симптом характерен за заболяването е болката в ставите, която нараства при допир и дори и при най-малките движения. Засегнатия участък се подува и отича. Най-важните признаци на ревматичния пристъп са: покачване на температурата над 38 градуса С; интоксикация на организма; появява се полиартрит; кардит; хореа минор; или кожен ревматизъм. Повишената температура се нормализира след 3-4 седмици, а понякога и по - рано. Болните често и обилно се изпотяват. Ревматичният полиартрит представлява увреждане на ставите. Големите стави /коленни, лакътни, глезенни, гривнени/ се подуват, стават болезнени в движение и покой, кожата върху тях се зачервява. Обикновено ставното възпаление е добре изразено около седмица, след което затихва. Отокът, болката изчезват, движенията в ставите се възстановяват. Понякога ревматичният пристъп засяга междупрешленните дискове и ставите на пръстите на ръцете. При развитието на сърдечен клапен порок, болните най-често се оплакват от лесна умора, обща отпадналост, сърцебиене, учестена сърдечна дейност в покой и в легнало положение, стягане в сърдечната област.

 Какви са причините за заболяването?
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококи. Съществуват данни, че в някои случаи ревматизмът се предизвиква от вируси (вирусна инфекция). Като общи предразполагащи фактори се сочат простуда, влага, студ, недохранване.

 Каква е прогнозата?
Прогнозата на първия ревматичен пристъп е добра при ранно лечение. Прогнозата на ревматичния кардит е неблагоприятна, тъй като постепенно се оформя траен ревматичен сърдечен клапен порок. Прогнозата на хореа минор е добра при ранно лечение. При трайна мозъчна симптоматика прогнозата е сериозна и неблагоприятна.
 Как можем да се предпазим? 
Трябва да се избягва честото боледуване от тонзилити, отит, синуит, фарингит, гранулом, както и избягване на влага, простуда. Укрепване на имунната система чрез закаляване, билки (сироп от черен бъз), фитопродукти, прополис, хомеопатични лекарства и закалителни процедури, санаториално-климатично лечение. Препоръчва се на страдащите от ревматизъм да спазват няколко основни правила. Най-важното е да се пазят от вятър, течение и влага.Правилното хранене може да облекчи заболяването.Трябва да се избягват месото, колбасите, сиренето и яйцата.Да консумират растителна храна, риба и от плодовете - нар. Те заедно с отварата от коприва са основното оръжие срещу ревматизма. Рибата - особено херинга, сьомга и скумрия да се яде два- три пъти седмично.Да се пие много топъл чай, отвара от коприва, от листа на бреза и глухарче. Да се приема витамин Е по 800-1000 единици на ден. Нарът е полезен за "съживяване" на кръвта и е богат на желязо. Важни са боровинките и къпините. Да се намали и солта! От мазнините ползвайте само зехтин. Можете да правите кални процедури с Торфозол: вижте как

Ревматизъм

Артритът след травма (посттравматичен артрит) представлява възпалениена ставата, което е резултат на нараняването на ставата и околните структури. Той може да бъде гноен и серозен и се развива след закрито, или открито травмено увреждане на ставите. Гнойният артрит се причинява най-често от дълбоко нараняване на ставата с остър предмет. Опасни са убожданията с игли, ножици, гвоздей, тъй като входната врата е малка и може дори да остане незаболязана. Такъв артрит се развива също чрез пренасяне на инфекция по съседство или от друго гнойно огнище в организма. Ставата и тъканите около нея се възпаляват, а кожата се опъва и става лъскава. При допир, натиск, или движение пациентът изпитва болка. Крайникът заема принудително сгънато положение. Почти винаги, протича с температура и възпаления. Гнойното възпаление обхваща ставния хрущял и съставните кости. Лечението е оперативно и по спешност . Серозният артрит представлява възпаление на синовиалната обвивка (синовиит) с отделяне на серозен секрет в ставата. Болестта протича с леко подуване на ставата и умерено ограничаване на движенията в нея. При по-тежки случаи възпалението обхваща всички съставни части и тъкани. Лечението се състои в покой и приложение на антибиотици. Ако е необходимо, може да се пристъпи към ставни пункции или оперативна намеса. Прогнозата на гнойния артрит е сериозна поради тежкото протичане и честите усложнения. Нерядко последица от болестта е трайното обездвижване на ставата. Прогнозата на серозния артрит е благоприятна. При ранна диагностика се повлиява добре от рехабилитация и компреси с Торфозол, тогава настъпва пълно оздравяване и възстановяване на ставната подвижност. Важно е да се подчертаят разликите между двата вида артрит, както и разликите при лечението им.

Серозен и гноен артрит

събота, 15 октомври 2011 г.

       Гръбначният стълб се състои от 33 прешлена, обособени в 5 отдела: опашен, кръстов, поясен, гръден и шиен. Между прешлените са разположени връзки изградени от хрущял. С тази си конструкция човек може да се огъва, извива и върти в различни посоки.
         Съединявайки се, прешлените образуват канал, в който се намира гръбначният мозък. От него излизат нервни влакна тридесет и едно от които, са разположени по цялата му дължината. Обоняние, зрение, слух, мускули, хормонални жлези и други органи зависят от контрола на гръбначния стълб.
         Дисковата херния възниква вследствие дегенеративно - дистрофични изменения на междупрешленните дискове, както и при вдигане на тежести по време на състезания, или някакъв нещастен случай. Най-често проблемите са в резултат на натрупани травми, както при вдигане на тежест при наведено тяло напред или усукано в кръста, дребни инциденти, както и вдигане на тежки предмети в ежедневието, носене и гушкане на деца, тежки пазарски чанти и т.н., всичко това може да доведе до болки в кръста и травмиране на диска.

Нарастващото натоварване върху диска води до деформации на външната стена. Центърът (nucleus pulposus) на подутия диск е все още задържан от външната стена. С напредване на възрастта фиброзния пръстен претърпява дегенеративни промени, неговите фибри лесно могат да се разкъсат и част от пулпозното ядро да излезе навън. Появилата се възпалителна реакция е, или от дразнението на нервното коренче на гръбначния мозък от деформирания диск, или от откъснати части на диска.. Може да има болка в кръста, или крака.

Най-често срещаните дискови хернии са в поясния дял на гръбначния стълб. Често това е една от причините за болка в кръста, бедрата, прасеца или по целия долен крайник. Симптоми на дисковата херния са: изтръпване, мускулна скованост или слабост. Рядко се срещат и дискови хернии в областта на шията и шийните прешлени. Те могат да възбудят болка в ръцете и врата, изтръпване и слабост.

 Най-точния начин за оценка на състоянието на диска е чрез магнитен резонанс (ЯМР). Един ЯМР може да разкрие какво е състоянието на дисковете, нервните коренчета, или патология засягащи тези структури. 

Болките в гърба могат да бъдат лекувани без хирургическа намеса. Единствено в определени случаи се налага незабавна такава - болки които не се повлияват дълго от никакви консервативни методи, херниране в областта на "cauda equina" на гръбанчния мозък, или при чести парези.

 Операцията крие и някои рискове: лекарски грешки, нежелани лекарствени реакции при анестезия, реакции към лекарства, инфекции. В някои случаи - парализа на пациента. Некортикостероидни -противовъзпалителни средства и стероидни инжекции, могат да облекчат симптомите само за кратък срок, а продължителната им употреба, да доведе до тежки сърдечно - съдови и стомашно - чревни усложнения.

 За да не се стигне до тежки патологии и оперативна намеса при болки в кръста от претоварване, или неправилна стойка, ние ви препоръчваме да ползвате нашия продукт Торфозол.

Болки в кръста и гръбначния стълб

четвъртък, 15 септември 2011 г.


Начини за употреба:


Разделят се основно на две части:


         І. Като част от СПА процедури (вани)  - предимно за СПА хотели и балнеокурорти.

1.1     Цялостна вана – 1.300кг. се изсипват във ваната добвя се гореща вода и се допълва до 130 – 150 литра хомогенизира се. Температурата между 36 – 40 градуса продължителност на процедурата 8 – 20 минути – за най – добър ефект 10 – 12 процедури.

1.2    Частични вани


1.2.1            Ръчни вани – към 10 – 13 литра вода. се поставят 100 гр. „Торфозол” температурата на водата 35- 40 градуса продължителност на процедурата 8 – 20 минути – за най – добър ефект 10 – 12 процедури.

1.2.2           Крачни вани – На 20 – 23 литра вода се добавят -60 – 80 гр. „Торфозол” температура на водата  36 - 40 градуса продължителност на процедурите 15 – 20 мин.


2                             1.3 Полувана – 650 гр. Торфозол се размесват с 60 – 70 л. вода и се продължава по процедурата за цялостна вана.




                ІІ. Локален метод – подходящ за масовия потребител вкъщи - прилага се директно върху желаното място - (евтин и икономичен начин на употреба)

Загрята вода между 37 и 44 градуса се размесва с малко количество „Тофозол” до получаване на хомогенна, пластична смес. Нанася се върху мястото, което налага употребата в слой от 1 – 3 мм., като крем. Ако имате травма на гърба например намазвате контузията и изчаквате 20 - 30 минути преди да се измиете.

Всички методи за употреба са изпитани и имат незабавен ефект още след първите 2 -3 процедури. 



Начини за употреба на Торфозол